концепция имунитет

Български и чуждестранни правни науки на доминирана от две държавни имунитет доктрина - доктрината за абсолютен имунитет и доктрината за ограничен (или функционална) имунитет. Няколко източника отделят специфични ограничения и функционални имунитет.

Съветската доктрина се основава на теорията на абсолютния имунитет, който се прилага за всяка дейност на държавата и всеки от своето имущество. Тази концепция се основава на факта, че разликата между действията на държавата като суверенен и като частно лице не е възможно. Първоначално държавния имунитет е разработила и разбира като абсолютна. Единственото ограничение е възможно въз основа на изричното съгласие на държавата. Съветският съюз изхожда от презумпцията за собствената си абсолютен имунитет, и призната абсолютния имунитет на други държави. Въпреки това, абсолютен имунитет е осезаема пречка за развитието на глобалните икономически отношения, като контрагентите заявяват в действителност лишени от права за съдебна защита на правата си. В тази връзка, в областта на науката и на практика, ние започнахме да представи идеята за необходимостта от ограничаване на имунитета на държавата с участието си в частно-правни отношения. В допълнение, ние говорихме за това, че на имунитета трябва да се разбира по два начина, включително и като отказ на държавата от продажбата на своята юрисдикция на нейна територия през чуждестранното лице. Вследствие на това на практика абсолютен имунитет не е възможно на практика, тъй като държавата трябва да разчита само на размера на имунитета, на които приемащата държава готов да се откаже от своята компетентност.

Във вътрешната наука се формира две понятия: ограничения и функционален имунитет.

Следователно теорията на функционален имунитет недостатъци: 1), в резултат на решението от характера на дейността на държавата и предоставянето или отказът за предоставяне на имунитет пада на националния съд. Националният съд става на чуждата държава, която е обект на юрисдикцията на чужда държава; 2) суверенитет като държавна собственост е неделима, и без значение каква е дейността не се извършва от държавата, тя действа като суверенна, като носител на държавната власт, дори се присъедини към частноправните отношения право. Теорията на функционален имунитет, се основава на факта, че има определена сфера на отношения, които е почти невъзможно да се прави разлика, когато държавата, подобно на физически и юридически лица, които нямат имунитет.

Теорията на ограничен имунитет. може би най-Целта на този етап на развитие. Същността на тази теория е да се гарантира, че самите държави определя случаите, в които те се отказаха от имунитета си. Членки да разберат, че в определени ситуации абсолютен имунитет не позволява осъществяването на икономическите отношения и затова независимо отменено имунитета им в определени случаи. Така че основната задача на държавата - да се разработи набор от обстоятелства, при настъпването на които държавата не се ползва с имунитет. Тази цел може да бъде постигната в многостранен (универсален) и двустранно, регионално основа.

За съжаление, универсален закон досега не успя да се развива. Един успешен пример е обединението на тези въпроси е Европейската конвенция (в рамките на Съвета на Европа, България не участва) през 1972 г. за държавния имунитет. По принцип в областта. 15 от Конвенцията провъзгласена признаването на състоянието на имунитета от чуждестранна юрисдикция. По този начин за сключване на Конвенцията има за цел да определи случаите на отказ на държавата от правораздавателна имунитет, които са формулирани в статията. Чл. 1-13. Конвенцията следва пътя на форма и в условията на неизправност на състоянието на имунитета или идентифициране на конкретни случаи, в които наличието на тези обстоятелства, държавата не могат да претендират за имунитет (обикновено такива обстоятелства, свързани с територията на държавата, в която съдът разглежда случая) на. По този начин, държавата се отказва от имунитета си, ако: 1) влиза в процеса на чужд съд като ищец или трета страна, а след това, да приема юрисдикцията на Съда, включително по отношение на насрещния иск, или обратно отнема насрещен иск, а след това признава юрисдикцията и във връзка с основния иск или, например, държавната юрисдикция признава един от чуждестранни кораби (международно споразумение, позицията на писане в писмения договор и така нататък.). Държавата не се ползва с имунитет по отношение, например, в случаи, свързани с недвижими имоти, ако тя е на територията на държавата, където на съдебния процес; в случаи, свързани с участието на държавата в юридическо лице, ако последният не е истинското му място в страната, където производството и в други. случаи. По този начин, Конвенцията съдържа достатъчен брой изключения за установяване на юрисдикцията на чуждестранен съд на една суверенна държава.

В допълнение към тези въпроси, на Конвенцията урежда и признаването и изпълнението на съдебни решения срещу държавата. Сред принципите, залегнали в тази област включват: 1) Конвенцията налага на държавата, за да изпълни дадена срещу него чуждестранно съдебно решение, ако условията, изброени в член. 20. Въпреки това, държавата не е задължена да изпълни решението, ако тя е извън обхвата на случаите, изброени в Конвенцията, за които държавите-участнички да се откажат от юридическия имунитет (член 1-13.); ако решението е в противоречие с обществения ред на държавата, ако тя не е окончателно, ако правилно избран за член на приложимото право, както и редица други, ако лошото е решение относно компетентността на съда, ...; 2) Държавната отменено не означава автоматично сваляне на имунитет срещу принудителното изпълнение на решение. Държавата не може да се извърши изпълнението на съдебното решение срещу друга държава (чл. 23). Ако държавата не се съобразява с решението на даден срещу него, другата страна има право по чл. 21 от Конвенцията за прилагане на националните съдилища на тази държава, с искане да се вземе решение за това дали да се изпълни решение, издадено от чуждестранен съд (в националното законодателство на държавата няма право да имунитет).

По този начин, в международното право, едноличен акт, уреждащ въпроса за държавната имунитет е Европейската конвенция. Комисията за международно право в продължение на много години, не може да работи еднакви правила.

Юрисдикционно имунитет на чужда държава е липса на компетентност на държавния съд на друга държава, а оттам и недопустимостта на Привременната мярка, предприета срещу прилагането на преценката му. Имунитетът има някаква собственост на чужда държава, включително и във владение на българската организация. Всички тези производства (списъкът не е затворена, че е изчерпателен) по отношение на чужда държава, се допускат само със съгласието на последния, освен ако не е предвидено друго от федерален закон или в международен договор, с участието на България.

По този начин, концепцията за абсолютен имунитет продължава да се реализира в закона, макар и в малко по-нова форма: държавата има право да отнеме имунитета. Заинтересованата страна има право да предяви иск за чужда страна, с помощта на предварително съгласие на последния семинар се проведе в споразумението за резервация или прекратяване на сесия (споразумение относно компетентността) като неразделна част от договора или друг документ. В противен случай, засегнатото лице може да обжалва само за собственото си състояние, за да се открие дипломатически преговори с чужда страна и разрешаването на конфликта на международно ниво. AIC създава възможност за отхвърляне на чужда държава имунитет, който може да се направи по начина, предвиден от законодателството на чужда държава или международна организация правила.