Възстановяване на материални щети, когато се отхвърля служител

По вина на служител, с когото договор за пълната отговорност, организацията е претърпял щети. В момента, трудовото правоотношение с този служител прекратява, но крайното изчисляване на обезщетението с него не е направено. Възможно ли е след уволнението на работника или служителя се възстанови размерът на щетите от заплатите не са получени от него за уволнение?

Процедурата за възстановяване на щети от виновното работодателя на работниците и служителите, създаден чл. България TC 248 (Кодекс на труда).
Първата част от този член предвижда, че иск срещу виновния служителя в размер на вредата, да не надвишава средните месечни доходи, направени със заповед на работодателя. Възможността за такива санкции не се поставя в зависимост от, служителят се съгласява да плати щети или не. Възстановяване на вреди, причинени на работодателя, който надвишава средните месечни доходи на работници и служители, може да се извърши и на съда, но само ако съгласието на работника или служителя да доброволно да заплати обезщетение.

В този случай, подходящото разположение на работодателя се извършва не по-късно от един месец от датата на окончателното определяне на размера на работодателя работникът или служителят е причинило вредата. Когато минаваш този термин възстановяване може да се извършва само от съда (на първия и втория чл. 248 TC България (КТ)).
Ето защо, ако в тази ситуация заповед за възстановяване на вреди, причинени на работника или служителя от работодателя направено в рамките на един месец от датата на окончателното определяне на размера на щетите, възстановяването може да се извършва чрез приспадане от сумите, които не са платени на работника или служителя при раздяла в следните случаи:
- размерът на щетите не надвишава средните месечни доходи на работника или служителя;
- размер на обезщетението надхвърля средните месечни доходи на работника или служителя, но работодателят има писмени доказателства за съгласието на работника или служителя доброволно да се реваншира.

В други случаи, наказанието може да се извърши единствено в съдилищата.

Трябва да се има предвид, че възстановяването на вреди, причинени на работодателя трябва да се направи по отношение на съответните ограничения, наложени от чл. България TC 138 (Кодекс на труда). Според този член, общият размер на всички удръжки при всяка заплата не може да надвишава 20 на сто, а в случаите, които се изискват от федерални закони, - 50 на сто от заплатите се дължи на работника или служителя.

Моля, имайте предвид, че крайният срок за подаване на съда за искове за вреди по чл. България TC 392 (КТ) е ограничен и не може да надвишава една година, считано от датата на установяване на щетите.

За да поставите линк към: