Нео-барокова, понятия и категории
Нео-барокова, нов барок [от него. Barocco - артистична] - термин, използван в рамките на постмодернизма, за да опише състоянието на западния край на общество, основано на XX век. в която противоречи разширяването на massivization и обединението за процесите на разпадане макро ниво доминира като същевременно увеличава тенденции за интеграция в ниво microgroups. Един от първите понятието "Н.", използван испанския философ Х. Р. де Бентос. Според представители на постмодернизма, основните характеристики на поведение, начин на живот и култура на държавата Барок отново стават очевидни в обществото късно XX век. което дава основание да се наричаме това явление "NG". Бароков период (. Късния XVI- средата на XVIII век) се характеризира с доминирането на фрагментарни и antinomic възприемането на цялостен смисъл на нестабилност и тревога - фокус върху динамика, напрежение между чувственото и интелектуалеца, комбинацията от изисканост и грубост, аскетизъм и хедонизъм, наука и мистицизъм. В литературата и изкуството има взаимодействие и взаимно проникване на жанрове, както и ерозията на бившите им граници и принципи, комбинацията от абстрактни символи с преувеличени натурализъм. Като специална нагласа на барока се характеризира с дълбоко чувство за нереалност, неистинност, театрален живот, който се крие зад външността на карнавала, разкош, просперитета и демонстративен лекота. В обществото на барока въведете всички случаи се възприема като обикновен конвенция, чист символ, лишен от съдържание и историческо измерение. Фирма NV не приема научни и идеологически тоталитаризъм. В същото време тя самата се характеризира с липса на научни доказателства, множеството от идеи и ценности, които гарантират функционирането му като едно цяло. Един вид мото общество Н. става на принципа "Основното нещо - не е добро." Като алтернатива на двойствеността и разпокъсаността на живота в обществото Н. развиващите се етично и естетически съзнание на малки групи се формират, по думите на Ж. Дельоз и Феликс Гатари, "племенна култура" и "племенна психология", въз основа които образуват "група солидарност". Наред с понятието "NG" представители на постмодернизма се използват други имена, "обществото на спектакъла" (Г. Дебор), "teatrokratiya" (J. Balandier), "империята на ефимерното" и "ерата на вакуум" (Г. Липовецки), "Система подобие "(J. Бодрияр), и други.