Защо е историята, наречена "Matryona" какъв е смисълът тук е думата "съд"

Защо историята не е само името на Матрона, а именно Matryona? Защото всъщност основното тук е именно жената Matryona, просто безкористна жител на селото. Вторият герой Ignatich служи, за да разкрие своя имидж. Въпреки това, по смисъла крие в символиката на думите на двора. Двор - рай на човека, на мястото, където той може да се почувства спокойствие.

В двора Матрона намери спокойствие и разочаровани от Ignatich живот. Той търсеше точно такъв ъгъл - тих и отдалечен от цивилизацията. И в лицето на Матрона той намира добър другар и сродна душа.

Матрона и двора й са наистина сходни. Матрона - непретенциозен възрастна жена, не е много хубаво, но няма симпатичен и любезен. двор й изглежда занемарен, все още привлича Ignatyitch скитник, който го вижда като един усамотен ъгъл.

За съжаление, малко хора ценят героинята. Дори и тези, които го помогна, лечение на това с насмешка, като се има предвид тоя е луд за неговата безкористност. Матрона обвинявана за факта, че тя е започнала своя двор. Въпреки, че същите хора, не пропускайте възможността да се Матрона като работници в градината си. За работата на героинята иска за обезщетение, защото тя го прави искрено и се радва на друг събират като му.

И единственият новодошлия в селото Ignatich видях в Matryona праведен душа. Възхищава й доброта, макар и понякога все още не разбира защо му Матрона като страдащи от други хора. Например, защо трябва една жена симпатизира на съпругата на бившия си любовник? Но това е една особена красота на героинята - тя не държи никого зло, а по-скоро се опитва да помогне на всички.

Притесненията за Матрона друг мъж - приемна дъщеря Кира. И той казва, че жената е в състояние да се повиши с добро качество в него.

Съобщение на героинята и нейния двор е показан в края на историята. Тадеус трябва да Матрона даде горната стая на дъщеря му. В резултат на това в къщата почти се срина, а техният собственик ударен от влак.

Авторът показва историята на праведния път, я "съд" на душата, както и че като е почти няма вече в България.

Хареса ми училище есе? Ето и още един: