Принцеса, който мечтае да короната на роса - най-добрите истории на света
Имало едно време един богат император, който е единствената дъщеря на наследницата. А тя беше толкова красива, колко арогантен и упорит. Носеше най-красивата рокля от най-добрите коприна, бродирани със странни модели, главата й, украсена с най-големите камъни на императорското хазната, но това бе всичко, нещастен. Тя искаше да има нещо, което има нито един човек в света.
Един ден призори, разходки из градината, тя погледна към розата и изпаднал в ярост. На деликатните розови листенца, като малки корони, пенливи dewdrops, като диаманти на най-чистата вода, както и в зората на своя златен блясък ги прави още по-красива.
- Така че, някои незначителни цветя по-красива от мен, най-красивото момиче на света! - извиках аз яростно принцеса и потекоха сълзи в двореца.
- Сега, направи ми венец от роса - каза тя на баща си, императорът, - в противен случай ще умре веднага.
Мъдрият стар император знаеше, че е невъзможно, но понеже Той обичаше дъщеря си повече от всичко друго, той й обещал да изпълни молбата й.
Той събра най-опитните бижутери и обяви за тях, че те направиха за три дни за принцеса корона на капки роса.
- В противен случай можете да се умъртви - той заповяда. - И с вас и всички ваши близки.
Сад бижутери отиде вкъщи и казаха близки, които да се подготвят за смърт. Те знаеха, че никой в света са били в състояние да изпълнява мода принцеса. В навечерието на третия ден на прага на двореца е имало стара, стара бижутер, който казал на охраната, че иска да изпълни поръчката и да направи принцеса корона на капки роса. Той бе доведен до императора и принцесата, и се поклони белите му коси, по-възрастният потвърди думите му.
- Но аз имам една молба, - съобщи стареца.
- Говори се, че ще изпълни, - каза принцесата.
- Искам, - продължи старецът, - за вас, Ваше Височество, лично щеше да се събира в градината на тези капки роса, които ви харесват най-много. Когато те са с мен, аз веднага да пристъпи към работа.
Без да се замисля, принцеса се затича към градината. Беше рано сутринта, а всички листата и цветовете наоколо бяха покрити с капки роса. Но след като принцесата я докосна, тя се разтопи:
Принцеса залитане от листо на листо, от цвят на цвят, събиране на капки, докато те се завтече през цялата градина. В далечния край, тя видя старата златаря. Достигането ръка към него, тя я видя само малък басейн с вода. Сивокосата стареца, усмихвайки се, да я гледа, и принцесата се чувствах много засрамен. Тя пусна къщата на бижутер, щедро го награждава, и от този ден никога да не говорим за повече от неговите капризи.