Малахит кутия

"Малахит Box" ( "Урал Tales") - колекция от истории Павла Bazhova. е създаден на базата на минната фолклора на Урал. Приказки, публикувани след 1936-1945. Тя е преведена на десетки езици.

Пол Bazhov през 1911 г.

Историята на [редактиране]

бе решено да се публикува колекция от "предварително революционен фолклор на Урал" В средата на 1930 г. в издателство Свердловск. Bazhov предполага, че компилаторът на колекцията включва "работни фолк" - историите той чул от разказвач на миньорите Vasiliya Hmelinina. Тъй като пробата показа писател приказка "Златен imechko". Но преди да се издаде сборник, ръкописът направи Detgiz служителите "Владимир Лебедев. Благодарение на него няколко приказки са отпечатани в "Червената ноември" Journal (1936 г., № 11) [1].

Поради драматичните събития в живота на Bazhov (през 1937 г. той е бил изключен от партията през 1938 г. реставрирана [2]) приказки, които са публикувани в различни публикации, те са или под инициалите "П. В ", или под псевдоним" П. Bragin ". Почти навсякъде е имало знак "Приказки от Khmelinin" [1].

Приказки "Малахит Box" [редактиране]

"Меден Mountain домакиня" [редактиране]

Отидох да видя ливади, фабрично момчето Степан срещал жена, в необичайни костюми. Търсите най-тясно, осъзнах, че той, че пред него - Любовница на Copper Mountain. Тя ми каза да кажа на чиновник в ляво с мината Красногорск. Степан изпълни молбата й и се заплаща цената за това: секретарят му бичуван, окован и изпратен за клане. Степан Malahitnitsa спасен. Man донесе, с която разполагат, и постави въпроса направо: "Е, как да се оженят," Степан откровено призна, че той беше обещал да се ожени за момичето Nastyona. Домакинята оценявам откровеността и даде своята годеница малахит ковчеже с орнаменти.

"Малахит Box" [редактиране]

След смъртта на Степан Настася, неговата вдовица, малахит ковчег остана. Таня, дъщеря им, кутия заменя играчката и всякаква украса беше й. След като в къщата им дойде поклонник и взе Таня да преподава ръкоделие. И преди да напусне той даде малък бутон, това напомняне обажда. Оттогава Таня става квалифициран работник. Тогава къщата им изгаря, а семейството е трябвало да продаде ковчега. Когато един млад господин, който дойде в завода и видя Таня, реших да я вземе за своя жена. Тя се съгласи, но при условие, че той ще покаже царската малахит камера.

"Stone цветя" [редактиране]

Даниел, който е наречен в село Nedokormyshem, е чирак на капитана Prokofitch. Един ден той получава поръчка от чиновника: задачи за майстор машинно купата на крака за специални права на тираж. Bowl гладка, гладка, но Даниел не е щастлив: "Това е най-цвете, че нито е по-малък, и да го погледнеш - сърцето радва. Е, чашата ще зарадва някого? "После се чу, че Malahitnitsy в областта има камък цвете, и загубил ума си.

"Mountain магистър" [редактиране]

След Данила-майстор отиде до домакинята, неговата годеница Кейт отива да живее в дома на младоженеца. Постепенно тя научава от Prokovich занаят. След смъртта на старите майстори на момичето се е ангажиран в търсене на камъни. След като се срещна веднъж Mistress Катя каза, че иска да се върне в своя Данило. Malahitnitsa уредили среща и сложи Данило избор: "С него можете да отидете - всичко ми забрави, остана тук - това е необходимо, и хората забравят." Даниел каза, че си спомня всяка минута от Катя, и се върна на хората.

За първи път историята е публикувана във вестник "На промяна!" През 1939 г. [8].

"Нестабилната клонка" [редактиране]

В Данаил и Кати имаше деца - осем момчета. Третият е гърбав Митя. Когато капитанът увеличи семейните наемите са се удвоили Mityunku е бил прикрепен със стипендия на капитана, "каменната Бери." Един ден той решава да създаде красива клон на евтин камък. Докато размишлявал върху материала и формата на прозореца се бръкна и пуснати на бобината на машината теракот, а след това - от репей листо Бери с три клона: Cheremuhovo, череша и зрели къпини.

Първото издание - в-к "Урал работник" през 1940 година.

[редактиране] "Zhelezkovy гуми"

Действие, според разказвача, е "след петата година." Царят в навечерието на голям празник, наречен французин Faberzheya (КСО), който е бил доставчик на подаръци за съда и осъден да поднесе подарък на императрицата, че не е в това червено. Фаберже майстор посъветвал izladit продукт от малахит. Тогава адвокатът отиде при французина Gumoshki, където той предполага, че най-добрите камъни - в Yevlakh парче желязо.

"Две гущер" [редактиране]

Разказвачът припомня как индустриалец Turchaninov сложи Gumoshevsky растение. Hero - Andryukha солено - не се разбираме с шефа, и е изпратен на принудителен труд. Може би човекът щеше да умре от преумора, ако не и за помощта на Господарката на Copper Mountain, който се обърна гущер, го подтиква към свободата.

"Prikazchikova единствен" [редактиране]

Чиновникът Severyan Kondratich, която се отличава с изключителна жестокост, премина през селото, заобиколен от "oberezhnyh", държейки камшик в ръка. Медният планина в началото той не слезе - малко се страхува от любовница. Но някак си се осмелих да отида на клане, и чу женски глас: ". Виж, Severyanko като не ако подметките на дечица говорим напусне" После си помислих: "Циганската улова". Въпреки това, срещата завърши с Malahitnitsey че чиновникът се превръща в празен зелен буца.

За първи път историята е публикувана в списание "Red девствена земя" (1936, № 11). [8]

"Sochneva камъни" [редактиране]

Ванка се лигави в офис на "обучени слушалките." Един ден той решава да търсите Krasnogorka редки скъпоценни камъни - смарагд мед. Изскочил от дъното на черна котка със зелени очи толкова уплашен, сочни, че той отиде до баба си и след това Kolesishke, и на свещеника. След тяхното Советов Ванка отново отиде в мината и се срещна Господарката на Copper Mountain. Господарката му позволи да събере камъчета при условие, че той ще ги изпълнява дясната чиновник. Когато дрибъл стигна до чиновника и отвори чантата си, нито един камък не е бил там.

Приказка е първото издание на Свердловска "литературен алманах" (1937, № 3).

"Растителен zapadonka" [редактиране]

Яша Zorko, който е служил в schegarem turchaninovskih, започва да се вгледате внимателно, за да Ousté - дъщеря Shavrihi вдовица. Това вдовица, според слуховете, тя знаеше, където рудно късно съпругът с малахит. Ustia се ожени Yashku не отиде. След като тя каза, че пътят към богатството отворена за тези, които ще отидат за брезата близо Kliminskogo мина в нощите, когато билки се излива. Женски глас разказва пътя към трева zapadonke, при които започва пътя към малахит.

"Tayutkino огледало" [редактиране]

Това приказка "Tayutkino огледало" трябваше да се каже за надеждна заключваща. Колко български думи преминаха през! И имаше един - "pereklad" надежден облицовка - "монтирате двойна perekladom". Горд: намерен. Този прост, естествен език е много трудно да се намери.

Избиването мина руда от пясък. и миньори zaperezhivali. Говореше се, че стопанката счупи огледалото, случаят отива до срив. Когато Ган Dawn беше наредено да отиде в мината с него, той започва да моли Tayutka дъщеря, която от ранна възраст с баща си в мината надолу. Изучаването на този, на миньорите първи роптаят, а след това реши, че е по-добро: Malahitnitsa не позволява детето е беда. Наистина, Tayutke успя да намери огледало и изглежда далеч от хората нещастие.

"Sinyushkin и" [редактиране]

Иля човек ходи на фабриката през гората и се натъкнах на една добре. Търси се малко вода и вода от прозореца на старата жена излезе - баба Sinyushka. На пръв поглед - старата и гласът и зъбите - както по-младите. Тя му каза да дойде през нощта, когато целия месец, обещавайки всякакви богатства показват. Да, но Иля богатство за нищо - той иска да види как Sinyushka "червена прислужница се оказва".

За първи път историята е отпечатана в "Москва Алманах" през 1939 г. [10].

"Ognevushka-poskakushka" [редактиране]

Осем години Fedyunka беше постоянно със служителите на стопанството. След като миньорите седяха край огъня, изведнъж се появи от най-serodki момичето и отиде да танцува. Всичко разбрах, че този знак Ognevushka-Poskakushka има предвид, че на това място може да намерите злато. Сигналът, обаче, се оказа невярно. Не веднъж след това Poskakushka кара хората от носа, но след като през зимния ден беше да Fedyunkoy - и изведнъж се почувства топлината през лятото, птиците започват да пеят. Ognevushka ръка нож, и момчето каза, че тя ще му донесе от гората и топло в снега.

За първи път е отпечатана във вестника Свердловск "Записва комуна" (1940). [10]

Отделно издание книга "Малахит Box" за първи път излезе през 1939 г. [11].

Имена и прякори на герои [редактиране]

Посещение на минни и металургични селата, интерес Bazhov в местни, народните форми на български имена, както и емоционалната си оцветяване. В бележника той бе маркирана: "Кирило - Kiryukha - Кирш - Кирил." Сред неговите герои са Mitsha ( "Златен пламък") Danilushko ( "Каменно цвете") Daronka ( "Сребърна копито") Tayutka ( "Tayutkino огледало") [12].

Прякори в населените места са ежедневие, и приказки Bazhov обикновено обясни защо те стават всяка този или онзи герой. Така че, Zapevalov Устинов Shavrin местните жители наричат ​​Ustey-Solovishnoy. Ален приказка за "Ермакова лебеди", наречен Alyonushka - детинска радост, защото тя обичаше да калайджия с децата. Evlampiev Медведев за силата на характера има псевдоним Zhelezko. Slyshko дядо получи прякора си за често повтаряна. "Слушай, за да" [12]

Прякори чиновници и служители също се оттеглиха от популярния именуването и говорят сами: Severyan Uboytsa запушен Goat, заушка, Yashko Zorko крастав, Erasko бързат [12].

Прототипи [цитат]

Дядо Slyshko, от името на когото се провежда на разказа - е Василий Khmelinin. Bazhov слушали истории си в 1890 година. По това време стражът на фабрика склад отиде осмо десетилетие, обаче, според Bazhov, той не е загубил всякакъв интерес към живота или умствена яснота или независимост на преценката. [13]

Старецът (Khmelinin) по-енергично проведе, изящно цепнатини в закърпени ботуши, не без ентусиазъм хвърля клин сива брада, но все още смятат, че живеят извън последните години. Време е да го подсушете, приведен напред, и понижава вече ниския ръст, но все още не може да изгасне искрите на забавление в очите.

Прототипът на стария майстор, който периодично спада в мините е gornozavodchikov Алексей Turchaninov [15].

С gorschikom Danilo Зверев Bazhov срещна в сбит цех Свердловск. В реалния Даниел Зверев и страхотна Данила-майстор много общо: например, Даниел Зверев от детството си се различава лошо здраве, беше кратък и стройна, защото в селото го нарече Logonkim (в приказен Данила-майстор имал друг прякор - Nedokormysh) [15].

Prokovich прототип на стария човек, който в "Каменното цвете" се е чиракува Daniel-Nedokormysh, стана наставник Даниел Зверева - Самуиловата Prokofitch [15].

Fi герои [редактиране]

Любовница на Copper Mountain [редактиране]

Любовница на Copper Mountain (Malahitnitsa), първо се появява в едноименната приказка във формата на жена с черна коса сиво, което лента "звън, като лист мед", а от "Silk малахит" рокля. Освен това, тя действа приказки "Prikazchikova подметки", "Sochneva камъчета", "Малахит Box", "Каменно цвете" и др. Хората гледат на него като невероятна красота. "Момичето на своята красота, и веждите си като огън," - описва Mistress чиновника Severyan. Данила-майстор, призната незабавно й "красота, но и за роклята й." Andryukha Солени виждат Malahitnitsu, втрещен: "Красотата е" [16]

Девет музи на древната отношение биха приели в техния кръг Любовница на Copper Mountain - муза Урал миньори.

В цялата книга, Mistress следи отблизо живота на миньорите и се намесва активно в него: Оказва Severyan чиновник в "отпадни скали", която помага на хора, които търсят. В действителност, тя - покровителката на творчеството и вратаря на тайните на умение. Но с цялата си арогантен Malahitnitsa остава една жена, способна на любов и тъга. След залепване над Степан, горчиво тя се раздели с него, когато той осъзнава, че не може да остане в нейните владения.

Според Alekseya Иванова писател. произхода на традиционния образ на Господарката: тя е свързана с "духа на района." Българските приказките най-близо до него за вида на характера - Пушкин Мъртво Princess [18].

Granny Sinyushka [цитат]

Баба Sinyushka се появява в историята "Sinyushkin добре" в различни образи: тя е кльощава стара жена в синя рокля и син шал, за "момиче-красотата като кралицата на въоръжен и расте до половината от добро бор", просто за хубавото момиче - "Очите звезда , сводести вежди, устни - малина ".

Sinyushka генетично свързан с Баба Яга. Въпреки това, според Алексей Иванов, Sinyushka не роди от българския начин, но "е роден от Vogulsky обредни практики." - това е така, тази "паралелна Баба Яга" [18]

Продукти от Перм стил животно археолозите намират почти всички над реката Chusovaya. включително в региона "Bazhovsky" - на Азовско-планината. Разбира се, че е абсурдно да се твърди, че минната и металургичната работници в ХVIII век, гледайки към земята изкопани от табелата на стила на животните Перм, и излезе с героите на историите си. По-скоро, героите и продуктите на стила Перм животно, герои и истории Bazhov произлезли от общ митологичен "потомствен".

Ognevushka-poskakushka [цитат]

Едноименната героиня на историята - непослушно момиче с весели очи ", златотърсачи гледат на него - не ясен." Тя танцува, обикновено над златна мина. Ognevushka - езически символ. така си вид е свързан с сова на рева, "мистично птица" [18].

Зооморфни символи [цитат]

Появявайки се в различни истории за гущери, змии, котки, и елени Silver копито са зооморфни изображения Bazhov приказки. Всички от тях (с изключение на котки) могат да бъдат открити в творбите на стила на животните Перм. [18]

Културно и социално влияние [редактиране]

Бележки [редактиране]

Референции [правило]

• Bazhov P. P. # 32; Работи в три тома. - М. Вярно е, 1976 - Т. 1-352.
• Skorino LP # 32; Павел Петрович Bazhov. - М. Вярно е, 1976 - С. 115.

Препоръчителна литература [цитат]

• . # 32; Пол Bazhov. Спомените за писателя. - Съветският писател М. 1961.
• Permyak EA # 32; Durable господар. - MA детска литература 1974.

Вижте. Също Малахит Box (в wikiznanie)