Книги днес всичко е възможно, Page 24
- Стана ми жал за него, и му дадох вода и храна. Мислех, че е фен на твоя ... аз го направих погрешно, Габриел? - Гласът на старицата се чувствах като мъка, че Габриел не смееше да й каже какво мисли за хората, които се изкачват в бизнеса на други хора.
- Това беше акт на милост, г-жа Loung. Защото след това ще трябва да седне за дълго време.
- О, скъпа моя, и аз му казах, че никога няма да затвори вратата на кухнята!
- А, мила моя, аз сега погледна през прозореца ... Това не е! - сподели наблюденията си на г-жа Loung. - Мисля, че ти дадох проблеми?
- Да, това е вярно - каза зло Габриел. - И аз не мога да говоря с теб вече. Аз трябва да се справят с тях.
Габриел, без да се сбогува, затвори. Тя влезе в кухнята точно в момента, когато се появи Колдуел.
- Знаете ли, че проникването в дома на някой друг - престъпление? Или законът за вас нищо? - отровен попита Габриел.
- Закон за мен, скъпа мис Coy! - весело отвърна Едвин чрез претегляне си лък. - Точно затова съм тук.
- Знам, че ти си умно момиче, но по-късно аз ще демонстрира ерудиция му! - попита Колдуел.
- Надявам се, че този случай няма да бъде представен.
- И аз се надявам, че сега ние ще работим в тясно сътрудничество - каза Колдуел.
- Какво друго искаш да ме ограбят? Г-н Бъртън харесва моята къща?
- Какво прави къщата си и г-н Бъртън? - попитах учудено Колдуел.
- Само ако това, което му предлага къща в замяна на комплекса.
- Голяма част от една и съща за да кажеш бездомни животинки, - каза Едвин - след като се вземе решение за такава жертва!
- Много повече, отколкото някои хора! - Габриел възрази.
- Струва ми се, че хората - най-високата стойност.
- Е, добре, мис Coy! Може би това, което ще ти кажа, че е много важно за вас!
- За мен най-важното нещо, което наистина е трябвало да бъде факт, ако бяхте с г-н Бъртън ударен от камион.
- Бихте ли искали да бъде зад волана на този камион? Мога да си представя!
- Би било по-добре, ако не се представи! Мъжете зле понасят гледката на кръв.
- А жената лоши игра мъжки игри, - парира от Едвин.
- фразата, която г-н Бъртън каза да запомните?
Едвин усети руж наводнен бузите му. Той не се съгласи с Бъртън, че една жена не може да участва в тези "игри". Той знаеше, че най-малко една интелигентна и красива жена. Но това е бизнес възможности на жените като цяло са имали много ниско мнение. И сега, без да го осъзнават, повтаряйки тази фраза сноб Бъртън!
- Какво се изчерви, г-н Колдуел? - отровен попита Габриел.
- Какво те кара да мислиш?!
- Може да се помисли ме глупав, но със сигурност не слепи!
- Добре, мис Coy! Не се вълнувам! Ние имаме една обща кауза, която трябва да бъде обсъдена. Искам да подчертая, че това е в най-добрия си интерес.
- Не искам никакви думи от вас да чуят! - Гейбриъл, размахвайки метла да събира прах, предприе настъпление на Колдуел. Той се изправи на сайта. Настъплението Габриел не беше уплашен. - Махай се! Махай се от къщата ми!
Думите му потвърдиха Габриел друг почистване на метла. Dust лети във всички посоки. Габриел отново в състояние да устои и кихна.
- Бъдете здрави! - Едуин й се искаше, едва задържа смеха.
- Ще те убия! - Габриел ядосан не на шега. Той проникнал в дома си, без да бъдат поканени! Държи се арогантно! Да, и й се подиграва!
Габриел се завтече, държейки метла в готовност, за да Едвин. Той лесно я хвана за ръката вдигната за удар. Внимателно, опитвайки се да не повредите нежната кожа, той я прегърна през раменете на Габриел и вдигна от пода, така че очите й са на нивото му. Kicking и съскаше с бясна момиче той я отнесе в хола и внимателно я сложи на дивана.
Но Гавриил, а не да се установят, скочи и се втурна към него. Едвин нямаше друг избор, как да се излива вода върху бушуващия Гавриил от вазата, която стоеше на масичката за кафе.
Габриел дори не разбра веднага какво се е случило. Но когато тя се чувстваше студената вода се влива в яката и тя спря, задъхва като риба на сухо, с омраза, той се втренчи в Колдуел.
- Това е. Това. Кой си ти, по дяволите?!
- След като водата при вас странни действия, мис снизходителна. Можете да престане да признае стари приятели ... Ако си спомняте, след като кафето се държах много по-спокоен. И това е гореща!
- Никога не съм бил приятел с мен и никога няма да ги бъде! И водата, между другото, готин!
- няма да започне отново - попита Едвин.
- Мразя те! Кой, по дяволите, си дошъл тук?!
- Ако са най-малко пет минути, продължават да си бесен темперамент, не мога да ти обясня всичко. Мисля, че това обяснение ще бъде много интересна за вас.
- Не искам да чувам нищо!
Едвин взе една голяма крачка и веднага се озова опасно близо до Габриел. Той я сграбчи за раменете и леко поклати.
- Успокой се и чуй ме. Не исках да те нараня. Но ако можете да ми тихо да слушате най-малко пет минути, трябва да се върже и не мога да понасям пъхна в устата си, аз ще отида за нея!
Нещо в гласа му Габриел вярваме, че Едвин може да го направи.
- каза - смирено каза тя.
- Отлично. Научих, че Скот хинди беше фронтмен на г-н Бъртън.
- Това ли е всичко? - Гейбриъл сви рамене. - Предполагам, че нещо подобно, но нямах доказателства.
- Как успя да предполагам. - Едуин изумен.
- Много просто. Бъртън дойде веднага, веднага след като хинди ми продаде комплекс. А остави само два дни преди първия път, когато видях на комплекса. Но освен тези мачове, аз нямам нищо!
- Прав си. Видях цялата схема. Аз съм виждал и подправени документи.
- А сега какво? Усилията Ви взех далеч комплекса. Каквото и да е, но той принадлежи на Бъртън. И дори и да може да докаже участието на Бъртън измама, аз не се върна към комплекса. То няма смисъл!