Довиждане Ленин - (2018) - довиждане, Ленин - Информация за филма - европейски филми

майка на Алекс изпада в кома малко преди падането на Берлинската стена. И когато най-накрая дойде да, имаше вече няма ГДР или страните на победилия социализъм. Загрижени за здравето на майката, Алекс реши да не й разкажа за политическите промени. След новината за разпадането на ГДР може да убие ортодоксалните социалисти. Син трябва да отиде на измама и се превърне апартамента си в остров на миналото, последната крепост на несъществуваща държава. Старателно се преструваме, че причината за Ленин е все още жив и здрав.

последна промяна: 27/08/13

Повече информация >>

дискусия >>

Трудно е да се повярва, че сте живели в ГДР за дълго време. В противен случай аз ще знам, че от (споразумение за 4-парти на Берлин) 1971 пасаж от запад на Берлин в V.Berlin стана законно и безплатно, така че. Прочети още >>

брилянтен филм. Прочети още >>

И все пак, парите ще бъдат откраднати от тези, които са имали достъп до него. След това - в страната, (германци - Юнайтед) (тъй като ние имаме точно обратното - прекъсване на връзката) - И те всички prihvatizirovat, продават. Прочети още >>

Филмът е много достойни. В мека начин, без истерия е време и за нас - хората. С един вид носталгия по старите дни. В крайна сметка, за никого не е тайна - преди момичетата били по-млади и всичко-всичко. Прочети още >>

[Цитат] №16 Smirnov Виктор е неясна, но когато е Ленин. сътрудник на Ленин с Берлинската стена, това е пълна безсмислица, и очевидно има доста пресилено. Ленин не беше фактът, че комунист. Прочети още >>

Общо публикации: 24

Прочетете останалата част на постовете и да оставите вашата кутия тук >>

Правилник за живота Chulpan Khamatova

Филм teatr.ru поздравява актриса годишнина.

българската следа

Юл Бринър и 30 местни играчи, които са направили кариера в чужбина

"101 години Studio Бабелсберг"

Преместен надолу по покрива, или за всичко

"Непознатият дойде да живее с мен в стаята, която е в къщата, в която всички ние се премества надолу покрива." Ключовата фраза в този пасаж от поемата на Дилън Томас е не само за филма "На ръба на любовта".