Страните от наблюдател в позиция и мотивите на Съвета на Арктика

Еталонът за прилагане на резултатите от научните изследвания започва да се направи оценка на геополитическата ситуация в света, която се е развила през последното десетилетие на XXI век. По-специално, специалисти на Центъра изхождаха от предположението, че промените в климата на планетата, както и изчерпването на леснодостъпни находища на въглеводороди, направени през последните десетилетия, въпросът за развитието на областта, който се намира в най-суровите климатични условия, едно от най-неотложните. От друга страна, промените в геополитическата баланса на силите в света, преразпределение на финансови, стока и други потоци между Изтока и Запада в началото на XXI век се превърна в един от най-важния въпрос на преразглеждането на стратегическите направления на пътни артерии.

Горните две основни причини, както и няколко други фактори, довели до факта, че темата за развитие на Арктика, с впечатляващата си инвентаризация на суровини, както и нови транспортни способности в първото десетилетие на XXI век се превърна в един от най-обсъжданите сред международни експерти. Редица световни сили се втурнаха да отстоява ресурсите на региона и в самия регион като цяло.

По време на мащабна и усърден дипломатическа работа до края на първото десетилетие на XXI век в Арктическия регион, е в състояние да формират международната правна рамка, която ще се избегне пряка конфронтация, в резултат на сблъсък на интереси на водещите играчи в този регион на планетата. Със създаването на Арктическия съвет и редица други институции, днес международните отношения в Арктика са сведени до взаимно приемливо диалог между ключовите полярни държави: Дания, Исландия, Норвегия, Канада, България, САЩ, Швеция. Тези страни, включени като постоянни страни-членки на Арктическия съвет, и по този начин се гарантира легитимността на организацията.

Ще подчертая, че настоящата ситуация е постигнато в резултат на сложна дългосрочна работа, равновесието е крехко и всякакви враждебни действия могат да доведат до милитаризация на валцуване състояние и загубата на диалог. Именно поради тази причина, че е толкова важно сега, за да се предотврати разпространението на отрицателното въздействие на противоречията между ключовите страни от Северния ледовит диалог е възникнал в други региони на планетата, въз основа на баланс на интереси в Арктика. Важно е да се отбележи, че ситуацията в днешния Арктика се влияе от противоречията, възникващи в други региони на света: добре известни факти от най-новата история, когато кризата в Украйна се отразява отрицателно на отношенията между страните от Арктическия съвет, а дори и да повлияе на качеството на извършени в рамките на организацията на събития Summit (бойкот от страна на Съединените щати и Канада, среща на целевата група на Арктическия съвет в Москва бойкотират международна конференция в българския Naryan-Mar, и т.н.).

През последните години значително се разширява състава и географското положение сред държавите наблюдателки на Арктическия съвет.

Нашето проучване включва описание на дейността на всяка една от страните наблюдателки Арктическия съвет. Просто имайте предвид, че в доклада на експертите, изразена позиция на Центъра, което не може да съвпада с официалната позиция на Министерството на външните работи на български език.

Без да навлизаме в подробности за представянето на доклада в целия материал, бих искал да отбележа, общата тенденция към повишена активност в арктическите въпроси от страна на азиатски страни, би било далеч от Арктика.

Китайска петролна и газова компания с богат опит в рафта днес се интересуват от съвместното развитие с "Роснефт" зони в Баренцово море и участието в проекта "Сахалин-3". Важно е, че китайската промишленост е в състояние и желае да произвежда висококачествено оборудване за минната индустрия (платформи, сондажни платформи, тръби, компресорни станции), което позволява на България да се откаже от паднал под технологии западните санкции и свързаните с тях продукти.

В допълнение, обемът на договора, Daewoo Corporation очаква днес да си осигури договор за проект шест LNG "Ямал LNG", а също и да сключи сделка с "Газпром" за изграждането на допълнителни 13 метан превозвачи клас ICE-4.

Като цяло, днешните "въпросите на Арктика", ние ясно виждат валидността на тезата, че XXI век ще бъде "векът на Азия", че страните от региона днес твърдят, че участие в проблемите на света, като се опитва да се справи с тях на едно ниво с водещите страни на света.

Многоизмерност и многообразието на отношенията между страните по въпроса за развитие в Арктика днес се сблъсква български чуждестранни институции, редица въпроси, чието решаване успеха на българската политика за Арктика ще зависи.

При тези обстоятелства, тя става много важно значение за разбирането на "баланс на силите" и изграждане на нови коалиции, въз основа на взаимно приемливи цели и инструменти за постигането им. Именно поради тази причина, че са направили проучване сред, основната цел на който е именно изследването на позиции и стратегии на страните наблюдателки Арктическия съвет, сега е спешно.

По-специално, установи, че интерес към Арктическия регион през последните години се е увеличил значително, а в същото време се увеличава броят на страните, заинтересовани от участие в неговото развитие. В същото време сред страните заявиха, че собствените им интереси в Арктика, по-екстра-държави от региона. Тази ситуация води до нов подход към изучаването и разбирането на проблема, тъй като разширява областта на възможности за дипломатически маневри (кандидатстване за достъп до арктическите държави имат интереси в други части на света).

От друга страна, ясно е, че броят на участниците прави невъзможно да се реши належащите проблеми сами. Обективно, там е въпрос за необходимостта и възможността за изграждане на нов синдикалните структури.

Към днешна дата, най-ясно записани следните въпроси, които са активно обсъждани в експертните среди на държави от региона, а също са основна тема на диалога, страните наблюдателки с постоянните членове на Арктическия съвет.

Глобалното изменение на климата и ролята в тях на полярните региони.

Тази тема е сега доминира, когато extraregional страна се опитва да докаже интереса си за участие в изследването на Арктическия регион. изменението на климата и ролята на Арктика в тях е почти печеливша тема е, когато това е необходимо за решаване на въпроса за достъп до контролните структури в региона. Тази тема днес звучи почти във всички официални документи, по един или друг начин свързани с формирането на политика по отношение на страните от региона на Арктика начин.

Опазване на околната среда на сигурност в региона.

Тази тема е не по-малко важно, защото пряко свързана с първата тема. Въпроси на сигурността на околната среда в изричните ключовите моменти сега са дейности, по-специално такива структури като "Грийнпийс". Темата е много удобна за нелоялна конкуренция - всеки опит за индустриалното развитие на Арктика, един или друг начин, се препънат по въпросите на сигурността на околната среда. Това днес среда позволява да се предприемат по-драстични мерки, ако искате за защита и насърчаване на собствените си интереси. По-специално, работата се извършва днес, за да затегне екологични стандарти за навигация по маршрута на Северно море. Основната цел на тази работа - да се постигне приемането на строгите стандарти, които позволяват на работа само в съдовете арктическите построени с помощта на специални "зелени" технологии, които има ограничен брой страни в региона.

Осигуряване на международен достъп до работата на маршрута на Северно море.

Морски маршрута на Северна и използването на това в интерес на международната общност днес също е важна тема. През последните години значително увеличен интерес към маршрута на Северно море, от Япония, Китай и Южна Корея. Тези страни са всъщност готов за търговска употреба на морски път от Северна, заедно с България и българските условия.

По-специално, японски компании предвиждат, че в дългосрочен период на навигацията по този маршрут ще продължи да расте, и в това отношение вече е на този етап се извърши икономическа оценка на неговото използване. И много от проектите вече са влезли в практическа фаза на изпълнение. Така че, японската компания MOL (Mitsui O.S.K. линии, Ltd) е подписала договор на стойност 932 000 000. Щатски долара за изграждане на три взаимно опознаване танкери за превоз на втечнен природен газ, който ще се извършва целогодишно транспортиране на произведени в рамките на проекта за "Ямал LNG".

Въпреки факта, че оперират реална икономическа дейност перспективи НПП лъжат, поне в средносрочен план, днес има активно обсъждане на нормите и принципите, които трябва да се ръководят корабоплаване в Арктика. Интересното е, че японската MOL планира да работи при строителството на кораби морски път Северното заедно с китайската компания «Китай развитие корабната компания». Благодарение на това сътрудничество, Япония планира да придобие необходимия опит, за да се движите и да започнат по-нататъшно подобряване и разширяване на услугите за доставка.

Опазването на екосистемите коренното население на север.

Международното право, в района на Арктика.

Темата на модернизацията на международното право в областта на Арктика дава възможност да се постигнат значителни преференции за страните, които притежават основният ресурс, който позволява да влияе върху формирането на нови структури и отношения в областта на международното право.

Що се отнася до реалните интереси, преследвани от новите членове на диалога Арктика, тогава има най-силно изразено следното:

използването на възобновяеми арктически морски ресурси (в областта на рибарството).

достъп до невъзобновяеми (преди това, въглеводород) на рафта ресурси Arctic.

достъп до маршрута на Северно море.

Тези интереси са еднакви за повечето страни, и в това отношение са източник на потенциални конфликти.

Предвид гореизложеното, трябва да се разбере, че въпросът за достъп до арктическите ресурси има потенциал и реални конфликти скрити.

Решете произтичащи проблемни въпроси, сам ще бъде трудно за България. Именно поради тази причина е необходимо да се произведе конфигурацията на нови чуждестранни асоциации и съюзи, които насърчават укрепването на възможностите, така постоянни членове на Арктическия съвет и страни наблюдателки.

Страните от региона за няколко години активно оформят подходяща инфраструктура, за да им се даде възможност да се подготвят сценарии за политическото ръководство, което ги прави ефективни и ефикасни стъпки. По-специално, в повечето държави, разработена и работи успешно специализирани научни, промишлени и други групи, които съчетават институти, изследователски организации и промишлени предприятия, за да консолидира усилията си за защита на своите интереси в Арктика. Тази практика трябва да се разглежда и България, се опитайте да не се пръска, но да се обединят и да укрепят своите собствени ресурси формация, насърчаването и защитата на българските интереси в Арктика.

Като цяло, трябва да се отбележи, че засегната темата изследване на ролята и мястото на страните наблюдателки на Арктическия съвет е смислен и уместни. Разбирането и като се вземат предвид действията на страните наблюдателки във формирането на политиката на България Арктика ще й даде възможност да приложат на балансиран и ефективен.