Прочетете книгата, ние ще се видим отново е онлайн Страница 2 Online
наричаме връзката им. - И това е - мой приятел.
- И ... - Той отметна глава и я погледна изпитателно.
В кафявите му очи с цвят на кехлибар оттенък появи необичаен блясък. И това, което са му мигли - дебели, черни! Изабел усети тръпка премина тялото си. Тя веднага гневно се скара за това. Това тремор не се усеща в продължение на дълъг период от време - откакто го остави Дейвид ...
Бутане далеч от вратата, един човек влезе в кухнята, и сърцето му бие Isabel на някои тревожност, но сладък предчувствие. "Стегни се, Бел," - каза си тя, мислейки си, че пих прекалено много силен. Но човекът просто сложи една бутилка бира на скара на ястие, а устните му се извиха в самодоволна усмивка, сякаш той бе хванат нейната реакция.
След това отново се връща на вратата, той попита:
- Значи вие Изабел?
- Да! - Изабел кимна леко задъхан. - Изабел Dzheymson. - Тя се поколеба. - А ти ...
- Името ми е Алесандро. Алесандро Кабрал, - каза мъжът и се поклони учтиво.
- О ... ъ-ъ ъ-ъ ... Как си? - Изабел беше объркан, когато той протегна ръка.
- Е, Obrigado, мис Jameson, - каза той тихо, като протегнатата ръка, го вдигна към устните си.
Тя се превръща ръката й, Алесандро, и докосна устните си с дланта на ръката си на топло. И за момент изглеждаше, за да Isabel - не, тя беше сигурна в това! - той облиза кожата си език ...
Тя ще трябва да незабавно да се дърпат назад, ръката му и дискретно избършете ръцете си върху неговите панталони с цвят на сметана, а след това се преструвам, че тази целувка никога не се е случило. Но Алесандро не освободи ръката й. Той продължи да я задържи, взирайки се в очите на Исабел. И тя знаеше, че се досетили, че я бъркат с нахалните си лудории, усети неволно я отговор ...
- Можеш да ме наричаш Алесандро, - каза той в дълбока нисък глас, и устата му пресъхна в Isabel. - Само да ти се обадя Исабела. Това е страхотно име. Баба ми също на име Изабела. Това е много популярно име в моята страна.
Исабел облиза пресъхналите си устни, упоени, почти отчаяно поклати глава. Тя не знаеше къде е научил изкуството на съблазняването, но едва ли тук, в Англия. Вероятно той е двадесет и пет или двадесет и шест години. И тя почти тридесет ...
- Можете да ме наричате както ви харесва ... ъ-ъ ъ-ъ ... Алесандро, - каза тя. - Просто ме остави ... - Тя успя да се измъкнат ръката си и направи с пресилена усмивка. - Мисля, че не ви харесва на парти?
Той сви широките си рамене и под тънката тъкан на скъпа риза изигра силни мускули.
- А ти? - той отвърна, опитвайки се да не се отдалечава от нея. - Затова ли си се крие тук?
Исабел повдигна вежди й, които бяха малко по-тъмен от меден й коса.
- Аз не се крия, - каза тя твърдо.
Алесандро я погледна, леко присви очи.
- Можем да се скрие тук заедно - той предложи и протегна ръката си и да прекарате пръст в лицето й - от устата до брадичката. - Имаш ли нещо против?
Изабел отстъпи назад неволно.
- Не, аз съм против него! - каза тя, ядосана на себе си за това, че му позволява да я докосва.
Каквото и да създаде впечатлението, че прави на него, не, тя не трябва да флиртува с него. Нека Джулия задоволи сексуално му желание. И тя няма желание да общува с някой друг!
Но по ирония на съдбата, зад нея беше празно поле, а Изабел, загуба на равновесие върху нея, се опита да грабне ръба на масата - и неволно докосна мускулната си стомах. Той веднага бе обгърнат топлината, която вече не се е доближавал до него преди няколко минути, когато той докосна лицето й. Алесандро искаше да я подкрепи, но тя е в паника се отдръпна от него.
- Мисля, че трябва да се върнете в страната, г-н Кабрал - официално тя каза сухо. - Сигурен съм, че Джулия вече търси.
- Но това е важно? - попита той.
- Да, това е важно. Тъй като това е много важно за Джулия - каза кратко Изабел. След това, се опитва да премахне неудобството стана, усмихвайки се, казал: - Мисля, че трябва в Португалия често хвърлят страни?
Сви рамене и той отстъпи крачка назад и естествено се облегна ръба на масата.
- Както Португалия не мога да кажа нищо. Аз не съм португалски. Аз съм бразилски.
Изабел отвори устата си, забравяйки за момент, че кракът й се удари в кутията на бира. Очите й се разшириха.
- Уау! Винаги съм искал да посети Южна Америка.
Тя не разбира какво казва той, но бързо продължи:
- О, тогава ... - Мислено си кажете, че това не е интересно, Изабел посегна към бутилката, която бе взел със себе си. Тя я сграбчи за да хвърлят в кошчето, и едва след това осъзнах, че бутилката е наполовина пълна. Бира разлято върху блузата си.
- Дявол да го вземе, - тя се закле, не успя да скрие разочарованието си. - Вие не може да ви предупредя, че бутилката не е празна?
Бутане далеч от масата, Алесандро я взе злополучния бутилка. Изабел не се възпротиви.
- Съжалявам - каза той, поставяйки бутилката в мивката зад нея, а след това погледна надолу към ризата си имам мокри, плътно се придържа към тялото. При мокра кърпа открояваше дантела чаши сутиена й. - С какво мога да ви помогна? - Той докосна бутоните на блузата си. - Ще можете да го премахнете.
Изабел, почти задавяне с думите, бутна ръката му.
- Даваш ли си сметка какво правиш. - тя е била изнасилена. - Спрете го! И ако някой влезе?
Алесандро устни чувствено извити, но той чинно свали ръце от бутоните и предвидените тежки ръце на тесните си рамене.
- И това е единственото нещо, което ви обърква? - попита той и кехлибарените му очи светнаха златен огън.
Изабел усети, че тя трепери, и това я отведе в ярост. Боже, какво се случва с нея? Дори когато те са били с Дейвид за първи път отидох в леглото, тя не се чувствам толкова уязвима. "Или толкова развълнуван," - с болка допуснат до себе си.
- Мисля, че трябва да оставите г-н Кабрал - приглушено каза Изабел. - Боя се, че ме разбрахте. Аз не знам какво да кажа за мен Джулия, но аз не се интересувам от случаен секс.
Това е ясно шокиран от Алесандро. Тя видя веднага помрачи очите му, и кехлибарен цвят, придобит мрачен оттенък.
- Просто исках да кажа ...
Всички права защитени booksonline.com.ua