Признаване на уволнението направен по принуда в съдебната практика - вестник на трудовото законодателство

Признаване на уволнението направен по принуда в съдебното практика

Институцията получава трудови отношения двусмислен разбиране и затова използването му като лицата, които се появяват от двете страни на трудовия договор, тъй като се счита за подходящи случаи органите на съдебната власт.

Въпросите, свързани с принудително уволнение посветена ченге. "и" стр. 22 Резолюция на Пленума на Върховния съд на Република България "По молба на съдилищата на България от Кодекса на труда на Руската федерация", с което да разглежда спорове относно прекратяване по инициатива на работника на трудов договор, сключен за неопределен период от време и срочен трудов договор (стр. 3 часа . 1, чл. 77, чл. 80 от Кодекса на труда), съдилищата трябва да имат предвид, че прекратяването на трудовия договор от работника или служителя се разрешава при подаване на оставка известие е доброволно това ще стане. Ако ищецът твърди, че работодателят го принуди да подаде оставката си на собствената си, този факт трябва да бъде проверена, както и задължението да докаже, че се възлага на работника или служителя.

По този начин, разрешаването на случаи, свързани с принуден да подаде оставка, съдилищата трябва да изхождат от споменатото обяснение.

Доводите на ищеца да задължи работодателя да уволнението не са били потвърдени в хода на производството.
Фактът, че от ръководството на ищеца е имал претенции към работата, а не знак за оказване да го психологически натиск, за да го принуди да подаде оставка.

Що се отнася до аргумента, че управлението неоправдано бране на работата си, то е субективното мнение на ищеца, което не се потвърждава от обективни доказателства.

По този начин, за да се заключи, че принуди служител да не говорим за стрелбата не е достатъчно, искови молби от страна на работодателя за труд. Необходимо условие е и фактът, че подобни твърдения имат за цел да принуди работника или служителя да подаде оставка.

При равни други условия, ако съдържанието на изявлението има трудности при определянето на това дали искате да уволни работник или служител, или иска настъпването на други последствия, ще се отдава предпочитание на факта, че работникът или служителят няма да бъдат разпознати да поиска уволнение.

Всяко действие от страна на работодателя може да се квалифицира като принудителна уволнение, ако те са били насочени да гарантират, че работникът или служителят подава оставка по своя собствена инициатива.

Нарушаването на условията на труд, както и създаване на неблагоприятна ситуация, в която работникът трябва да се работи, това води до признаването на принудителен характер на уволнението.

В допълнение, тестване може да подлежи на изясняване на обстоятелствата, дали продължаването на трудовото правоотношение с работодателя, работникът или служителят има предимство в сравнение с, ако трудовият договор престанали да имат ефект.