Правото на гражданите да участват в управлението на държавните дела - studopediya

Правото на гражданите на България да участва в управлението на държавните дела, както пряко, така и чрез свои представители (чл. 32 от Конституцията на Република България) се основава на конституционния принцип на народния суверенитет, съгласно който е единственият източник на енергия в България е неговите мултинационални хора.

Реализацията на това право чрез комплекса от други права на гражданите, залегнали в Конституцията на Република България:

- правото да избират и да бъдат избирани в състояние (гл. 2 ст. 32).

- органи и местното самоуправление; (Н. 2 об. 32).

- Право на участие в референдума; (Н. 2 об. 32).

- правото на равен достъп до обществени услуги; (Гл. 4, с. 32).

- Право на участие в правораздаването. (V. 5 ст. 32) като професионален съдия, Хората, арбитраж или жури.

- право да се събират мирно, без оръжие, задръжте публични събития, а именно събранията, митингите, демонстрации, шествия и колове (ст. 31).

- Правото на обжалване лично, а също и да представят индивидуални и колективни жалби до държавни органи и местното самоуправление (чл. 33).

Най-важната форма на участие на гражданите в управлението на делата на държавата, както и на най-високо пряк израз на властта на народа са свободни избори. Български граждани да участват в избори въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Участие в изборите за гражданите е безплатно и доброволно.

Избирателно право (право на глас) на българските граждани възниква от 18 години. Реализация на правото да бъдат избирани (пасивно избирателно право) зависи от нивото на избори. Така че, с 18 гражданин има право да бъде избран за заместник на представителен орган на общината. При достигане на възраст под 21 години (в някои теми и 18 години) - да бъде избран заместник на законодателната (представител) орган на държавната власт, на изборна длъжност на местното самоуправление. Заместник на Държавната Дума на българските граждани на 21-годишна възраст може да бъде избран. Български гражданин на 35 години, може да бъде избран.

Няма право да избира и да бъде избиран Гражданите намери некомпетентен от съд или съхраняват в местата за лишаване от свобода при осъдителна присъда. Те нямат право да бъдат избирани за български граждани, които имат гражданство на чужда държава или разрешение за пребиваване в чужда страна.

Избор от два вида избирателни системи, използвани в България - мажоритарен и пропорционален. Когато мажоритарна система на гласуване се провежда за индивидуални кандидати в единична седалка (многомандатен) избирателни райони, както и избран е този, който вкара най-много гласове. Когато пропорционален - гласуването се извършва в продължение на партийните листи, и считат избрани представители на страните, допуснати до разпределение на заместник мандати, в зависимост от броя на подадените гласове за тях. изцяло от партийните листи, изборите за Държавна дума на България.

В последно време звучи като критика към начина на формиране на Държавната дума, тъй като тя не позволява да се приложи надпартийни граждани пасивното избирателно право самостоятелно. Отговорът на тези критики е въвеждането на правилото за федерален закон, че всеки български гражданин, който не е член на нито една политическа партия, има право да бъде включен в списъка на страните с кандидати за изборите в никоя политическа партия, при удължаване на срока.

Въпреки това, участието на гражданите в държавните дела не се ограничава до избори. Изборни длъжности трябва да бъдат агенти на волята и интересите на народа. За тази цел на Държавната Дума заместник, например, задължени да разглеждат жалби от избирателите лично извършват прием на граждани, да проведе срещи с избиратели, както и извършване на други мерки за осигуряване на връзката с избирателите.

Ефективно гаранция адекватно представителство на интересите на гражданите, е способността да се припомни служители избиратели. Вярно е, че такава възможност съществува само по отношение на членове на представителни органи и други изборни длъжности на местно самоуправление.

В допълнение към изборния волята на населението, предназначена за идентифициране на референдум. В рамките на референдума означава, гласуването на българските граждани по най-важните въпроси на държавата и обществения живот, които имат необходимата стойност за публичните органи и местните власти.

В зависимост от нивото на референдума може да бъде общо федерално, регионално и местно.

Референдум чрез всеобщо, равно България пряка и свободната воля на гражданите при тайно гласуване. Право да участват в референдума са български граждани, които са навършили 18-годишна възраст.

Сегашната българското законодателство се създава много сложна процедура за организацията и провеждането на референдума. Например, само за да се инициира референдум obschebolgarskogo бъдат събрани в подкрепа на най-малко 2 милиона подписи на граждани. Очевидно, това определя рядка употреба на референдума за нивото на България.

Важно механизъм, който да участва в управлението на държавните дела, свързани с достъп до обществени услуги. Това право е равно на правото на гражданите да участват в обществена длъжност в съответствие с техните способности и обучение без дискриминация от всякакъв вид.

Равенството на правата на гражданите при кандидатстване за услуга, предоставяна от използването на конкурентни процедури, е да се направи оценка на професионалното ниво на кандидати за позицията на държавната служба, те отговарят на изискванията за допустимост.

Участие на български граждани в правораздаването по следните начини: участие в работата на съдебната система като съдебен заседател, арбитражни оценители.

Въвеждането на съдебни заседатели в процеса е предназначен за осигуряване на обществено участие в изпълнението на правосъдието по наказателни дела. При разглеждане на конкретни случаи на журито в разглеждане на наказателни дела са предназначени за решаване на въпроси от Всъщност, това е доказателство за извършване на престъпление и признава подсъдимия за виновен. Подбор на кандидати за съдебни заседатели, за да се гарантира обективност и безпристрастност на дейността им се извършва чрез вземане на проби.

Арбитражните оценители участват в разглеждането от арбитражни съдилища на субектите на България на първа инстанция правомощията им, произтичащи от граждански отношения. Привличане на арбитражните оценители реферали, направени по искане на една от страните, за да се претендира същество. Арбитражните оценители вземат участие в производството и вземането на решения на равна нога с професионални съдии.

Основните нормативни актове:

- Федералният конституционен закон "На референдум в Република България";

- Федералния закон "относно основните гаранции за избирателните права и правото да участват в референдума на гражданите на България";

- Федералния закон "На изборите на президента на Република България";

- Федералния закон "На изборите на депутатите Gesudarstvennoy Дума на Федералното събрание на Република България";

- Федералния закон "за държавния публичната служба на България";

- Федералния закон "За общинските служби в Република България";

- Федералният закон "На съдебните заседатели федералните съдилища с обща компетентност в България";

- Федералния закон "На арбитражни оценители на арбитражни съдилища на субектите на България."