По-блажено е да дава, отколкото да приема актове

от Писанието

По-блажено е да дава човек, отколкото да получава [актове. 20: 1-38]

След като опасността премина, Пол решава да напусне Ефес. След три години на пасторалната работа той има с кого да я напуснат. След като прекарва зимата в Коринт, където обществото преживява тежко разделение, Пол въпрос за Милет, за да се сбогува с ефеските старейшините, лидерите на църковната общност. Той ще отиде в Ерусалим. За пореден път виждаме как Павел се ръководи от гласа на Светия Дух. прощална реч на Павел е дълбоко емоционален. Harsh, закалени от дълго пътуване, директен и смел човек, той е бил в състояние на изразяване на силни чувства, позовавайки се на духовни деца. Това наистина учи "със сълзи", като сърцето на всеки един ученик. Той е бил непознат за суета на учителя, но добре известна отговорността на пастор. Много общността Павел е в криза, веднага след като той ги остави, всеки път, когато той страда горчиво, учене за това. Само Павел се върна от Коринт, му донесе много мъка. И този път той отново предвижда изкушенията и проблеми по пътя на младата общност.

Без фалшива скромност, но с истински смирение, Павел говори за себе си. Той отива в неизвестното, като знаем само, че е бил в очакване на "облигации и премеждия". Нищо не го плаши, нищо скъпо, с изключение на онзи, когото той постоянно вижда пред себе си - ще Кръста. Той се доверява на своите ученици да го който придобива със Себе Си със Своята кръв.

Пасажи в текста:

При прекратяване на бунта Павел повика учениците Си и им даде инструкции и се оставя на тях и тръгна да отиде в Македония.

След като става чрез тези части и увещаваше дойде в Elladu.

И като преседя там три месеца. Когато, по повод на смущението, направено от евреите срещу него, той искаше да отиде в Сирия, а след това е идвало на ум да се върне през Македония.

Той бе придружен от берянинът Сосипатър Пиров, и на Солунци, Аристарх и Секунд, и Gaiy Dervyanin и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

Те отишли ​​по та ни чакаха в Троада.

И ние, след дните на безквасните хлябове, плавали от Филипи, както и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където останахме седем дни.

В първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел, готов да отпътува на сутринта; и продължиха словото си до среднощ.

В горната стая, където бяхме среща, имаше много светлини.

По време на дългия разговор Павлова един млад мъж на име Евтих, седеше на прозореца, потъна в дълбок сън и се олюля, сънлив падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

Павел слезе, падна на него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

След като се издига до едно и също, и разчупи хляба и яде, и говорихме дълго време, докато призори, след което си тръгна.

В същото време, те донесоха на младежа жив, и не са били утешиха.

Отидохме напред към кораба и отплавал за Асос, щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като щеше възнамеряват да се пеша.

И когато той се срещна с нас в Асос, го взе, ние дойдохме в Митилин.

И оттам като отплувахме, на следващия ден бяхме стигнали срещу Хиос, а другият се придържа към Самос, и като са били в Trogillii, на следващия ден дойдохме в Милет,

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не го забави в Азия; защото той бързаше, ако това е възможно, в деня на Петдесетница в Йерусалим.

изпраща от Милет в Ефес, той свика старейшините на църквата,

и когато те дойдоха при него, той им каза: Знаете ли как съм с първия ден, който влезе в Азия, през цялото време бях с вас,

служи на Господа с пълно смирение и със сълзи, и изкушения, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

Не пропускайте нищо полезно, тъй като няма да се проповядва и това, което не би да ви поучавам и публично и от къща на къща,

Проповядвах и юдеи и гърци, покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Исус Христос.

И сега, ето, заставен духом, отивам в Ерусалим, без да знае какво ще ме сполети там;

Само Святият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че облигациите и скърби ме очакват.

Но аз не гледам на това и не ценят живота си, дори и само мога да си довърша курса и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

И сега, ето, аз знам, че няма да видите лицето ми, всички вие, между които минах та проповядвах Божието царство.

Затова аз ви свидетелствам този ден, че съм невинен за кръвта на всички,

Защото не се посвених да ви цялата Божия воля.

Защото зная, че след моето заминаване навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

и ще се издигнат сами себе си мъже, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.

Затова бдете и помнете, че за три години не престанах денем и нощем със сълзи да поучавам всеки един от вас.

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което е в състояние да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

Или сребро или злато, или дрехи от никого, аз не исках да:

Знаеш ли какво ми нужди и тези, които са с мен, са в ръцете на Mine.

В ви показах, че така и вие се трудите трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как той каза: "По-блажено е да дава човек, отколкото да получава."

Казвайки това, той коленичи и се помоли с всички тях.

Тогава той се разплака на всички, и падане на шията на Павел, те го целуна,

наскърбени най-много от думите, които говори, че те трябва да види лицето му. И го изпратиха до кораба.