Margarita Baranova Кавафи преведените Бродски

град
Продължаваш да казва: "Аз ще отида в друга страна, за други морета.
След като тази дупка всичко да изглежда като рай.
Без значение колко се боря, аз съм тук завинаги Ние вземете съдба.
Сърцето ми е погребан на това място празно.
Колко може да се изключи съзнанието си,
заделени за по-късно живот!
Тук, където и да погледнете - те видя мъртви неща,
чувствата руини тлееща жарава дни.
Колко усилия се изразходват тук, хвърлени на вятъра, нищо. "
Не виждате новата си земя - това са глупости и лъжи.
Защото този град ще бъде последван навсякъде в стари чехли.
А вие сте стари в тези мрачни квартали,
в тези стени като бял уиски pozhuhshih ваш.
Град винаги да бъде с вас, тъй като съдбата на всеки CROI.
Никой от тук жп линия, без плувни параходи тук.
Blow живота си в този мъртъв ъгъл, не се надяваме на чудо:
се отдалечава от него, не е бягство в земята.

стени
Безмилостно равнодушно, без съвест и срам
издигнат стени около мен глух.
Аз зазидани в тях. Как се озовах тук?
Гледай, в смисъл да не се предприемат при променлива.
Аз все още може да се направи много: кръвта е все още горещо.
Но ми липсваше на строителството. Очевидно е, че аз бях в сянката,
и аз не забелязах, зидарски материали, тухли расте.
Малко по малко, но аз категорично отделени от света.

прозорци
В тези мрачни стаи, които са придобити преди много време,
всеки път, когато се опита да намери поне един прозорец,
така да го отворите. Рей проникнала отвън, аз
Мога да намеря утеха. Проникнала от външния свят
Аз щях да направи живота поносим. Но има и без прозорци,
и може би е по-добре, че не съм ги отворите:
възможно е, че светлината просто нова тирания.
Кой знае какви неща, които той може да освети.

Константинос Кавафис, транс. Shmakov, под редакцията на И. Бродски.