Хамлет Хамлет отмъстител и мислител през 1974 г. и Anikst
Хамлет и Хамлет-отмъстител-мислител
Първо, ние се отбележи, че първото издание съдържа едни и същи събития, тъй като по-пълна версия на трагедията. Но непосредствено очевидни, че много участници глас в първи вариант намалени или не съществува. монолог на Хамлет в първо действие ( "О, ако това плътна група от месо / стопи, изчезна, излезе с роса!") В изданието на 1603 се състои от 19 линии, в изданието на 1604 - от 31-линии; Реч на принца на пиянство в Дания ( "От глупав по ширещата се на запад и изток / срам за нас от други народи", аз на, 4, 16-38) *. съдържащ 26 реда, само четири останали в първото издание; Хамлет в реч, в която той каза Хорас от това, което пътища (III, 2, 61 - 79), първото издание на само 15 реда; пропуснато тук много важна идея на героя, изразявайки своя идеален човек. Това е липсващата декларация:
* (Римски цифри се отнася до акта, на арабски - етап, третата цифра -. На ред или редове на публикацията The Globe Шекспир, който беше приет в Шекспировата като стандарт за текст сметка в български издания на линии на Шекспир не са отбелязани (както би било време), но все пак! тук показва броя на линиите, които ще помогнат на читателя да открие фрази и пасажи, цитирани в контекста на пиесата.)
* (По-долу име преводач се споменава само при първото преминаване от пиесата.)
Един първи покривен лист ( "пират") издание на "Хамлет"
Тези линии в първото издание не. Значително намалява и Хамлет диалог с майката (III, 4), когато той сравнява със сегашната съпруга късно бащата (редове 19 и 37). Това е напълно отсъства в първото издание Prince монолог след преминаване Фортинбрас сили (IV, 4, 32-66):
Излишно е да казвам, че загубата на една трагедия, когато става изключени от речта като този?
Кой от вас, които четете "Хамлет" не си спомня известния монолог на героя, в което той говори за тъмната му настроение: "Последният път - защо, аз не знам - аз загубих всичките си веселие, хвърли всички обичайни класове, и наистина, душата аз толкова силно, че тази красива сграда, на земята, ми се струва пуст нос; този несравним с балдахин, въздухът, вие виждате, тази велика участък небосвод, този величествен покрив, облицован със златист огън, - всичко това ми се струва не повече от мъгляво и чума натрупването на изпарения. Какво MAST създаване rskoe - мъж Как благороден в разума Как безкрайна във факултети, форма и движение като точен и чудеса в действие как като ангел дълбоко разбиране Както той изглежда като бог красота на Вселената, короната на всички живи, И че !!!!!! за мен, това квинтесенция на праха на хората, че не е щастлив, не, не, добре, не, въпреки че ви се усмихва вие като че ли искате да кажете нещо друго "(II, 2).
От дъното на този въпрос, толкова важно за идеята за трагедията и характеристиките на манталитета на герой, само четири къси линии остават в първото издание, също отбеляза като стиховете, въпреки че те не са много доволни правила диверсификация Шекспир. Това е, което ние намираме в първото издание:
Тези примери ни позволяват да се каже, че в сравнение с второто издание, философския смисъл на работата в началото на текста, е много по-бедни.
Освен това, обикновено се оказва малко по-различен. За да видите това, нека се обърнем към прочутия монолог на Хамлет "Да бъде или да не бъде?".
В първото издание той е на различно място, отколкото през второто. Сега, според изданието през 1604 г. той стоеше в първата сцена на Закон III. Първото издание на Хамлет доставя си много по-рано. Ако сте приели каноничен текст е около - в началото на второ действие, за актьорите и за пристигането на монолог Хекуба е. Както е известно, в традиционния текст ", за да бъде или да не бъде?" произнася след пристигането на актьорите малко преди представянето.
Текстът на монолог "Да бъдеш или да не бъдеш" в първото издание на "Хамлет"
Нека сега да видим как изглежда този монолог в първото издание. Преводът от мен, са в курсив думи, които съответстват на текста на второто издание.
За сравнение препоръчваме на читателите да предприемат превода на монолога М. Lozinski, който се е ръководила, като предлага своя превод на монолог от първото издание.
Както можете да видите, че целият ред на мисли на Хамлет в двата текста е същата, въпреки че в първото издание на монолога на 12 линии по-къси (23 и 35). Основната разлика е, че в първото издание на мислите на Хамлет са доста богоугоден характер. Той припомня Страшния съд, и по този начин не знае със сигурност: праведните очаква вечно блаженство, а грешните - вечни мъки.
Хамлет, тъй като той се появява в първото издание, без религиозни съмнения. Той открива и по-точни богословски познания. Във второто издание, той не е толкова православен по въпросите на вярата. Така че, в монолог във второто издание на не изразил увереност, че очаква праведните след смъртта, небесен обитаване. Напротив, принцът подчерта, че всички хора, включително и страдащите не знаят какво ги очаква съдбата в отвъдното. Ехото на тези съмнения там в първото издание, но явно те са заглушени от благочестиви думи.
Преди борбата с Лаерт, Хамлет, Хорацио признава, че опасенията му потиснати. Хорацио съветва да се откажат от борбата. Това, Хамлет отговаря: "Ние не се страхуваме от знамения и врабче смърт има специален риболов Ако не сега, защото това означава, а след това, и ако не тогава, така че това означава, че сега, ако не сега, така или иначе, никога, готовност -. . След като всичко това е, което ни е останало, не принадлежи на нас, така че не е все едно - да напусне рано Нека да е "(V, 2).
Но същия въпрос в първото издание: "Не, Хорацио, няма да се откаже, ако опасността е сега, защо тя не дойде; през есента на врабче има предопределението на Провидънс Но царят ..."
Лесно е да се види, че в продължителен втория вариант Хамлет - фаталист, докато в началото на версия, тя изглежда като религиозен човек разчита на волята на провидението.
И накрая, последните думи на принца в първото издание: "Сбогом, Хорацио, небеса, да вземат душата ми" са доста набожен смисъл и предполага, че Хамлет умира като вярващ християнин. Второто издание на Хамлет загуби живота си по различен начин. Последните му думи, които са станали известни, буквално звучат така: "Останалата част - тишина." * Така че принцът верен на себе си и своите съмнения - че умира, и без да знае какво очаква човек след смъртта. Въпреки това, Хорацио има никакво съмнение, че в съня си на смърт, Хамлет е заобиколен от ангели: "Sleep, сладък принц, / Лягай да спиш, приспани от пеенето на херувими!" От това можем да направим само един извод, че Хамлет е второто издание повече развратник от приятеля си Хорацио.
* (Останалото е мълчание - "След това - мълчание" (M. Lozinsky); "допълнително - мълчание" (Boris Pasternak)).
Първото издание на "Хамлет" - типичен трагедия на отмъщение, пълна с екшън, интриги, борба. Hero описва предимно като отмъстител. Второто издание е запазена всичко ефективността на пиесата, неговата динамика, но значително задълбочи своето философско значение, и образа на героя е по-сложна изигран. Това е второто изпълнение напълно разкрито ни идентичността на Хамлет като мислител.