Говорете pleykasta Олга

Сцена ария Lensky.

ЛЕНА:
Колко щастливи, колко съм щастлив!
Аз vizhus отново с вас!

ОЛГА: Вчера видяхме, мисля.

ЛЕНА:
О, да! Но през целия ден като цяло,
Дългият ден са били изразходвани в раздяла.
Цяла вечност!

ОЛГА:
Вечността!
Каква ужасна дума!

ЛЕНА:
Може би.
Но ми, това не е страшно за любов!

Lensky и Олга отиде в градината.

Онегин (Tatiana).
Кажи ми, мисля, е, че
Preskuchno тук в пустинята,
Въпреки очарователен, но до момента?
Не мисля, че толкова много забавно
Той е дал.

ТАТЯНА: Четох много.

Онегин:
Въпреки това,
Четене ни дава бездната на храна
За ума и сърцето,
Но това не винаги е възможно да ни да седне с книга!

ТАТЯНА: Мечтая понякога се разхожда из градините.

Онегин: Каква е вашата мечта работа?

ТАТЯНА:
Замисленост приятелката ми
Себе си от люлката дни.

Онегин:
Виждам те ужасно замечтан,
И така, след като беше.

Онегин и Татяна, продължавайки да говори, отстранен алеята градина. Lensky и Олга върнати.

ЛЕНА (ариозо):
Обичам те,
Обичам те, Олга,

Като душа един луд поет
Все още обичам да осъди.
Винаги, навсякъде един сънища
Един обичайното желание,
Познат тъга!
Аз бях момчето ти плен
все още не са сърдечни znav угризения,
Аз бях свидетел на емоция
Вашите бебета забавления.
В сянката на дъбове hranitelnoy
Споделям ви забавляват.
Обичам те, обичам те,
Като душа един поет просто обича.
Ти си този, в сънищата си,
Ти си един от моите желания,
Вие сте ми радостта и страданието.
Обичам те, обичам те,
И никога, нищо:
Нито охлаждане разстояние,
Нито часът на раздялата, не е забавно шум
Не е изтрезнял душа
Затопля девствена любов огън!

ОЛГА:
Под покрива на селските райони тишина.
Растат с вас заедно.

ЛЕНА:
Аз ви обичам.

ОЛГА:
И помнете, други корони
вече в бащите ранното детство до нас.

ЛЕНА: Обичам те, обичам те!