Filifonka чака катастрофа - tuuve Янсон

FILIFONKA ОЧАКВАНЕ НА БЕДСТВИЯ

След като е имало Filifonka че измива в морето голяма мозайка килим. Работейки усърдно сапун и четка, тя се премества в посока на синята лента, очаквайки всеки седми вълни плискат в момента, когато е било необходимо, за да се отмие пяната.
Тогава тя отново посегна към четката, да преминем към следващата ивица от синьо, слънцето биеше по гърба й. Тя сведе стройни крака в чиста вода и всичко втрива и потърка смесица килим.
Беше тих и нежен летен ден, най-много, че нито е подходящ за пране на килими. Слийпи, бавни, малки вълни рула, които помагат в работата. А над червената капачка Filifonkinoy бръмчене пчели, като я хвана за цветето.
"Опитвам се напразно, не бях до емфие - намръщен, че Filifonka.- Знам как обикновено се случва преди бедствието някога, всичко изглежда толкова спокойна и ведра.".
Тя стигна до крайния синя ивица, в очакване да се вози на вълната на седмия и килима падна във водата, за да го изплакнете.

скалистото дъно червеникаво танци слънчевите лъчи на. Те танцуваха и Filifonkinym крака, които ги покриват със злато.
А Filifonka потънал в размисъл. Не купувайте нова шапка, оранжево? Или може би да бродира слънчеви лъчи на стария? Жълт нишка. Въпреки че, разбира се, не е на всички, защото те не могат да танцуват. И тогава какво да правя с нова капачка, когато настъпи бедствие? Както и вие може да се изгуби в старите.
Filifonka заседнал мат, го хвърли в краката му и се намръщи на него закрачи, в очакване на водата да се оттече.
Твърде хубаво време беше неестествено добро. Нещо Трябва да се даде. Тя го знаеше. Някъде Начинът, по хоризонт нещо тъмно и ужасно - тя нараства, тя е близо - по-бързо и по-бързо.
- И дори не знам какво става, - прошепна Filifonka.
Морето беше тъмно, морето стана развълнуван. Слънцето се помрачи.
Нейният разтуптяно сърце, изтръпване на гръбначния стълб избяга, тя се обърна рязко, сякаш очакваше да види дебне враг отзад. Но зад нея все още пенливо море, на дъното все още танцуват слънчеви лъчи и лек морски бриз нежно погали лицето уплашено, сякаш за да я успокои.
Но това не е толкова лесно да се успокои Filifonku хватката на ирационален страх.
С треперещи крака, тя изложи си мат и го остави да изсъхне, грабна сапуна и четката и изтича към дома си, за да сложи чайника. Петимата беше обещал да отиде в Гафса.

После се качи в леглото и покри ушите й лапи.