Естеството и функцията на данъка върху добавената стойност - абстрактен, страница 1

2 данъкоплатци и данъчни ДДС елементи ........................................................................................... 9

2.1 Данъкоплатците ДДС ............................................................ 9

2.2 Целта на облагане .......................................................... 11

2.4 данъчен период и данъчните ставки .......................................... .15

2.5 Процедура за изчисляване и изплащане на данъка в бюджета .............................. .17

Позоваването ................................................... 25

Данъчната система във всяка страна е една от основните основите на икономическата система. Тя, от една страна, държавата осигурява финансова база, а от друга - е основният инструмент за осъществяване на неговата икономическа доктрина.

Данък добавена стойност (ДДС) е важен източник на националните бюджети в повечето европейски страни. Това е действително платена от потребителя косвена, многоетапен данък. Това е форма на оттегляне към бюджета на увеличението на стойността, която се създава на всички етапи на производството и продажбите - от суровините до потребителски стоки.

Данъкът се класифицира като федерален. Този данък се облагат при изпълнението на по-голямата част на стоки, строителство и услуги, се определя като разлика между размера на начислените върху добавената стойност и сумата на ДДС, платени на доставчици на материални ресурси (включително внос).

Целта на тази работа - изучаване на данъка върху добавената стойност, на неговата същност, функции и роли. За да се постигне тази цел, следните задачи:

внимание на характера на ДДС и историята на възникването му;

изследване на ролята и функциите на данъка върху добавената стойност;

ПРЕГЛЕД НА платци на ДДС, обекти на данъчното облагане и данъчна основа;

Изследване на основите на облагане с ДДС в рамките на Данъчния кодекс.

Предмет на изследването е да се данък върху добавената стойност. Обект на изследване - данъчната система на България.

СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА данък добавена стойност (ДДС)

1.1 Същността на ДДС и историята на възникването му

Най-важното събитие в световната практика на облагане на последната третина на ХХ век е бил широко разпространен данък върху добавената стойност (ДДС), което носи значителни приходи в държавния бюджет. Данъкът се нарича най-ефективният иновациите във финансовите политики и практики на последната третина на ХХ век. Това се доказва от опита на различни чужди страни. Франция, Англия, Индонезия, Южна Корея, Нова Зеландия, Португалия, Тунис и т.н. В повечето страни предоставят ДДС от 12 до 30% от стабилен доход на държавния бюджет. Тези приходи са важен алтернативен източник на доходи от събиране на преки данъци, особено в онези страни, където ограничения размер на данъчната основа на данъка върху доходите на физическите лица, или в страни, които се характеризират с нестабилна приходи от облагането с данък върху доходите.

Специфичен режим за ДДС е разработен през 1954 г. от френския икономист М. Lore, с лека ръка която е било въведено във Франция през 1958 година.

ДДС се отнася към групата на косвените данъци, те се характеризират главно фискалната функция. Техният външен вид обикновено се свързва с увеличаване на нуждите на държавата в приходите в резултат на нарастващите разходи. Исторически погледнато, първият вид косвен данък акцизите се облагат определени стоки. За разлика от ДДС е универсален акциз, тъй като те са на облагане с данък на всички стоки.

Широкото ДДС трябваше да бъде подписан през 1957 г. договор Рим за създаване на Европейската икономическа общност, съгласно който страните, подписали, ще трябва да се хармонизират данъчните си системи, за да се създаде общ пазар. През 1967 г., втората Директива на Съвета обявен ДДС основно от косвени данъци в Европа, предписване на всички членове на Общността, за да се въведе този данък в данъчните си системи до края на 1972 година. Също така през 1967 г. на данъка върху добавената стойност започна да функционира в Дания, през 1968 г. - в Германия. Шеста директива 1977 на Съвета за окончателно приет в модерна европейска система за ДДС, отколкото насърчава обединяването на събирането на данъка в Европа.

В момента се начислява ДДС в повече от четиридесет страни по света: в почти всички европейски страни, Латинска Америка, Турция, Индонезия и още няколко страни в Южна Америка.

огромното география ДДС разпространението доказателства за неговата жизнеспособност и в съответствие с изискванията на пазарната икономика. Трябва да се отбележи, че силно изпълнение на практика на облагане с данъци в немалка степен е допринесъл за следните фактори.

На първо място, недостатъците в съществуващите преки данъци. Те включват прекомерна тежест на данъчното облагане, разпространено избягването на данъкоплатците от тях да плащат.

На второ място, постоянен бюджетен дефицит, и като следствие на продължаващата необходимост от увеличаване на бюджетните приходи чрез разширяване на данъчната база и подобряване на ефективността на данъчното облагане.

На трето място, необходимостта от подобряване на съществуващите данъчни системи и да ги приведе в съответствие с настоящото ниво на икономическо развитие.

В момента общият механизъм за събиране на ДДС е идентичен в много страни.

1.2 Въвеждането на ролята и функцията на ДДС

Данъчното облагане на добавената стойност - един от най-важните форми на косвено данъчно облагане. Въвеждането на косвените данъци в данъчните системи на страните с пазарна икономика обикновено са свързани с увеличение на нуждите на приходите в държавния бюджет. Съвременните националните данъчни системи са известни да се съчетаят преки и косвени данъци. Някои държави дават предпочитание на преките данъци, а други - косвено. Естеството на предпочитания голяма степен зависи от икономическото развитие на страната: по-ниската от нивото на развитие, толкова по-голям дял на държавата получава приходи от събирането на косвените данъци. И обратно, колкото по-високо е нивото, толкова по-голяма е ролята на преките данъци в данъчната система на страната.

Най-важната особеност на косвен данък е да го включи в цената на облагаемите стоки (строителство, услуги) по цена или допълнителни такси, за да бъдат включени в производствените разходи. При нормални икономически условия, плащането на косвени данъци, направени от крайните потребители, като в същото време тези данъци в бюджета пряко продавачи и производители на облагаеми стоки (строителство, услуги).

Друга особеност е косвен данък, който се прилага в дози от порядъка на плащане за недвижими платеца.

Български учен MN Соболев отбелязано други предимства на косвени данъци:

1) тези данъци, тъй като те попадат на потребителските стоки са винаги много изгодно за държавата;

2) косвени данъци, включени в цената на стоките, плащани невидимо за потребителя. Има загубил пряка връзка между плащането на данъка, както и реализацията на плащането;

3) косвени данъци не могат да бъдат придружени просрочени плащания, както е случаят с преки данъци, от това колко те са включени в цената на стоките, които са закупени от потребителите, когато те имат пари.

Теорията на данъчно облагане към непряко данъчно облагане система обикновено включва две групи данъци:

- данъци върху потреблението, размерът на която е включена в плащанията, получени от купувача при продажбата на стоки (работи и ДОИ пороци), т.е. те зарежда чрез цената на квотите във формата на оригиналния (ДДС, данък върху продажбите, акцизи);

ДДС е данък върху потреблението група. Отличителна черта на ДДС, което го отличава от другите, а не само косвените данъци, е възстановяване на платения за придобиването на стоки (строителство, услуги) сумата държавна такса. Тази функция определя механизма на данъчните приходи по отношение на ДДС.

ДДС като най-значителен косвен данък обслужва два допълващи се функции: фискална и reguliruyuschuyu.Fiskalnaya функция, в частност, е мобилизиране на значителни приходи от този данък в бюджета за сметка на по-лесно зареждане и данъчно облагане база на стабилност. На свой ред, на регулаторната функция се изразява в стимулиране на образуването на капитал и засилване на контрола върху условията на промоцията на продуктите и тяхното качество.

Данък върху добавената стойност е играла водеща роля в косвеното облагане. Постъпления от него заемат значително място в приходната част на бюджета на държавата ни. Делът на приходите от данък върху добавената стойност в общите данъчни приходи на държавата увеличават постоянно. Този данък е твърдо е на първо място сред всички данъчни приходи на държавата, на.

2Nalogoplatelschiki и елементи nalogooblozheniyaNDS

2.1 Данъкоплатците ДДС

При определяне на обхвата на ДДС трябва да се ръководи от закона "На Данък върху добавената стойност", на STS Инструкция България от 10.11.95 №39 на "On процедурата за изчисляване и плащане на данъка върху добавената стойност", както и на Гражданския процесуален кодекс на Република България (Гражданския процесуален кодекс).

Първата група включва всяка организация (и двете търговски и нетърговски цели), съгласно законите на България със статут на юридически лица, които произвеждат или друга търговска дейност.

Тази група от платци трябва да включва всички търговски организации (включително предприятия с чуждестранни инвестиции). Според т.1 от член 50 от Гражданския процесуален кодекс ch.I България тези организации като основна цел на преследване на целите на печалба. Трябва да се има предвид, че и двете са платци на ДДС на индустриални и финансови институции, включително застрахователни компании, банки и др.

организации с нестопанска цел: потребителни кооперации, обществени и религиозни организации (сдружения), финансирани от собственик институция или други благотворителни фондации, и други, също подлежат на облагане с ДДС, в случай на упражняване на търговска дейност. В съответствие с част 2 на точка 3 от член 50 от Гражданския процесуален кодекс: "организации с нестопанска цел могат да участват в стопанската дейност, доколкото той служи на целите, за които те са били създадени, и които отговарят на тези цели."

Втората група данъкоплатци да включва дъщерни дружества, свързани и други подразделения на организации (които не са юридически лица), самостоятелно реализиране на стоки (строителство, услуги). Трябва да се отбележи, че тази група данъкоплатци стоят като независими лица единствено за данъчни цели и не е свързана с гражданското право, като в съответствие с член 55 от Гражданския кодекс на България отделни подразделения на юридическо лице са само представителства и клонове, които не са независими участници в гражданския оборот.