Борис Zhitkov - истории за деца - страница 2

Помпа заслужи. Чрез тръбата, той смуче от морската вода, и след това го хвърли в друга тръба. От тази тръба водата лети с голяма сила. Тя отлетя с такава сила, че края на тръбата хора не можеше да побере: например, той трепереше и се борят. Неговият добре към желязна основа и изпратено директно до разпадането на водата. Оказа се, сякаш вода стреля от топ. Водата се толкова пребит от разпадането на които свален глината и камъни, и ги носи в морето.

Всичко водата отмива срив на пътя.

- Побързай, да вървим! - извиках аз шофьорът лекар.

Шофьорът запали колата. Лекарят дойде в долината, взе пинсета си и извади от гърлото му кост.

И тогава той седна и каза Вейл е изпълнен по пътя и като помпа-gidrotaran замъглено колапс.

Като момче удавяне

Едно момче отиде на риба. Той е на осем години. Той видя трупи във водата и помислих, че е по плът, защото те са плътно една до друга. "Ще седне на сала - помисли си момчето - и сала можете да изхвърлите стръв!"

Момчето направи крачка две стъпки на дървените трупи, разпръснати трупи, и момчето не можа да устои и падна във водата между трупите. И трупи отново се събраха и затвориха над него като таван.

Той продължаваше да се взира в мястото, където момчето падна, за да знаете къде да търсите.

Загледа се в трупите. Той само се казва:

Спряхме момчето. Той почти се задави. Започнахме да го притеснява и той дошъл на себе си. И веднага след като дойде на себе си, той изрева.

- Това е вашата въдица. Какво revosh? Вие сте на плажа. Тук слънцето!

- Е, да, но къде ми е шапка?

- Кои са някои от сълзи LOSH? И така, мокро ... И без шапката си медицинска сестра ще бъде удоволствие. Изпълнете дома.

Едно момче се изправи.

Взех стръвта, и момчето започна да рови под вода. Изведнъж нещо облечена, взех, че е ликото.

Аз съм все още опипвал за дълго време. Накрая извади някакъв парцал. Момчето веднага признава, че тази капачка. Ние стисна вода от него. Момчето се засмя и каза:

- Нищо obsohnet по главата!

Не, не. И пожарникарите казват:

- Дим ужасен пожар. Пожар човек бяга, и не се страхува от дима и отива в него. И там е задушаваща. И отново, димът не мога да видя нищо. Не мога да видя къде да тече, когато на вратата, където през прозореца. Дим яде очите, гърлото ухапвания, щипе носа му.

И огън сложи маската за лице и маската продължава въздухопровода. В тази маска може да бъде дълго време в дим, но все още не мога да видя нищо.

И след като угаси пожар къщата. Жителите се натъкнаха на улицата.

извика старши пожарникар:

- Е, да разчита, нали?

Един наемател не е достатъчно. И човекът извика:

- Петя нещо в нашата стая е!

Старши огън изпрати човек с маска намерите Петка. Един мъж влезе в стаята.

В стаята на пожара не е бил там, но тя е пълна с дим.

Маскираният претърсена стая, всички стени и извика с всичка сила през маската:

- Петка, Петка! Излезте, горят! От подадените гласове.

Но никой не отговори.

Човекът чул, че покривът пада, се уплаши и си тръгна.

Тогава старши пожарникар се разсърди:

- А къде Петка?

- Търсих стените, - каза мъжът.

- Нека да се прикрие! - извика на старейшините.

Мъжът започна да се свали маската. Старши вижда - таванът е вече гори. Няма време да чака.

И по-възрастен не чака - потопени ръкавица в кофа, то пълнени в устата си и започна да пуши.

Той веднага се хвърлил на пода и започна да я хване. Попаднали на дивана и си помислих: "Той е най-вероятно там е запушена, там е по-малко дим."

Той се пресегна под леглото и е установено, краката. Аз ги хвана и издърпа от стаята.

Той извади един човек, на верандата. Това бе Петка. Пожарникар стана и шахматно. Така че иззети дим.

И само след това тавана се срина, а цялата стая осветена.

Петка откаран и доведени до живот. Той каза, че от страх скри под дивана, покрит ушите си и затвори очи. И тогава той не помни какво се е случило.

Високопоставен пожар да вземе ръкавицата в устата си, че чрез мокър парцал в дим да диша по-лесно.

След пожара, старши пожарникар, каза:

- Какви са стените пипнешком! Той не ви чака на стената ще бъде. Ако мълчи, това е така, тогава, той задушава и да лежи на пода. Аз търсих на пода, така че леглото, и веднага намери.

Момиче Саша майка изпраща на кооперацията. Саша взе една кошница и отиде. Мама извика след нея:

- Вижте, промяната не забравяйте да се вземат. Да погледнем в кесията не сте извади!

Тук Саша платена в брой, портфейл тури в кошница на дъното и отгоре на това се изсипва в коша на картофи. Сложихме зеле, лук - кошница пълна. Хайде, извади портфейла! Саша нещо как хитро измислена от крадци! Той дойде от кооперацията и изведнъж zaboyalis: О, изглежда, отново забравих да приеме доставката на нещо, и кошница tyazhelyuschaya! Е, за една минута Саша сложи коша на вратата и да скочи на бокс офиса:

- Лельо, ти ми кажи, изглежда, се дава никаква промяна.

А я касиер на прозореца:

- Аз не мога да си спомня всичко.

Вик в опашката:

Саша искаше да вземе кошницата и дори и така, без да се налага да се премине, за да се прибера вкъщи. Ето и ето, една кошница там. Това е ужасен Саша! Плаках така извика с висок глас:

- О, откраднат, откраднат! Моята кошница е бил откраднат! Картофи, зеле!

Хората се събраха около Саша, ахна и я карат:

- Кой прави нещата пътя си надолу! Служи теб!

А главата изскочил на улицата, извади една свирка и започна да си подсвирква: Обадете се на полицията. Саша си помисли, че сега тя ще бъде взето в полицията, защото тя кукувица, и изрева още по-силно. Един полицай дойде.

- Какво се случва? Какво момиче крещи?

Тогава полицаят разказа как е бил ограбен Саша.

- Кой ще организира, не плачи.

Саша беше страх да се прибера вкъщи без портфейл и кошници. И след това се изправи тя също беше страх. Но какво, ако полицай в полицията ще донесе? Един полицай дойде и каза:

- Човек не отива никъде, остана тук!

И тук идва в магазина с куче на верижка. Един полицай при Саша показа:

- Че тя е откраднал, така че това момиче.

Всички отстъпи мястото си на човек, обобщи куче Саша. Саша мислех, че кучето ще започне да я хапе сега. Но кучето само подуши и изсумтя. Полицай към момента попита Саша, където тя живее. Саша попита полицаят, че той не каза нищо за мама. А той се засмя, и всички около смееха също. И човекът с кучето е отишло.

Един полицай също беше изчезнал. И Саша беше страх да се прибера вкъщи. Седях в ъгъла на пода. Той седи - в очакване какво ще се случи.

Тя седеше там за дълго време. Изведнъж той чу - майка ми вика:

- Саша, Саша, че сте тук, или какво?

Саша като вик:

- Тутанкамон! - и тя скочи на крака.

Мама я сграбчи за ръката и донесе у дома.

И у дома в кухнята стои кошница от картофи, зеле и лук. Мама ми каза, че кучето е довело мъжа по време на предизборната аромат крадеца, крадецът настигна и хвана ръката на зъбите си. Крадец е бил отведен в полицейски участък, кошница далеч от него и донесе на майка ми. Но чантата не е намерен, така че той загуби парите заедно.

- И това не е загубено! - Саша каза, и се обърна коша. Картофи разлети и кесията от дъното отпаднали.

- Това е, което аз съм умен! - казва Саша.

- Clever, да Рацин.

бяла къща

Ние живеехме на морето, и баща ми беше добър лодка с платна. Аз съм напълно в състояние да ходи на него - и гребане и ветроходство. И още един баща ми имаше морето не е позволено. И аз бях на дванадесет години.

Това е само на сестра ми, Нина научава, че баща й се оставя в продължение на два дни от къщата, и започнахме да си отиде с лодка от другата страна; и от другата страна на залива беше много красива къща: малко бяло, с червен покрив. И всичко около къщата съм израснал горичка. Никога не сме били там и си помислих, че има много добре. Вероятно живее добър старец с възрастната жена. Но Нина каза, че със сигурност те имат куче, а също и добро. И старците, вероятно хранене кисело мляко и ние ще се радваме и ще кисел.

И сега ние трябва да спаси хляб и бутилки за вода. В морето, в края на краищата, водата е солена, и изведнъж на пътя ще искате да пиете?

Тук бащата остави вечерта, а ние веднага се излива в бутилка с вода тайно от майка си. И тогава питам: защо? - и след това всичко е загубено.